20.06.2009 г., 12:20

Пазете Земята чиста

2.8K 1 4

                  Пазете Земята чиста

 

Плавно над небето литвам

и тайничко се запитвам:

Как да направя така,

че хората да пазят чистота?

Планетата им как да спася?

 

Нахлуват мисли в моя ум,

идеите ми идват като гръм.

Изведнъж обаче чувам плач.

Ах, на кого ли му е тъжно в този късен час?

 

Започват да капят едри капки от небето.

Ах, май на някой му тежи нещо на сърцето.

Поглеждам нагоре и кой да видя аз -

една лястовичка плаче с топъл, нежен глас.

 

Едрите капки от небето са били нейните сълзички,

капещи от красивите ù тъжни очички.

Какво е станало, другарче? - питам аз.

А тъжното лястовиче ми отговаря с тихия си глас:

Човекът природата ще унищожи.

Какво да направим, кажи ?

 

Нека да кажем на всички:

природата ни красива да пазят като своите очички,

защото Земята ще скърби ,

че нейната природа има насълзени очи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...