20.06.2009 г., 12:20

Пазете Земята чиста

2.8K 1 4

                  Пазете Земята чиста

 

Плавно над небето литвам

и тайничко се запитвам:

Как да направя така,

че хората да пазят чистота?

Планетата им как да спася?

 

Нахлуват мисли в моя ум,

идеите ми идват като гръм.

Изведнъж обаче чувам плач.

Ах, на кого ли му е тъжно в този късен час?

 

Започват да капят едри капки от небето.

Ах, май на някой му тежи нещо на сърцето.

Поглеждам нагоре и кой да видя аз -

една лястовичка плаче с топъл, нежен глас.

 

Едрите капки от небето са били нейните сълзички,

капещи от красивите ù тъжни очички.

Какво е станало, другарче? - питам аз.

А тъжното лястовиче ми отговаря с тихия си глас:

Човекът природата ще унищожи.

Какво да направим, кажи ?

 

Нека да кажем на всички:

природата ни красива да пазят като своите очички,

защото Земята ще скърби ,

че нейната природа има насълзени очи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...