Пазителката на квартала
От няколко дни не е яла
Спи навън върху купчина шума
И скоро не е чувала добра дума
Полайва приятелски по някой минаващ
Помахва с опашка - очаква игра
Но среща единствено поглед презрителен
Среща единствено студени лица
И ляга си пак - на меко във шумата
Ослушва се, чака човека за нея
Но липсва героя на тази история
Затова днес аз пиша за нея
...........................................................................
Богатството сгушено с кристални очи
Тя вече с много любов човека неин дари!!
© Юнеско Чомски Все права защищены