Пазителката на квартала

От няколко дни не е яла

Спи навън върху купчина шума

И скоро не е чувала добра дума

Полайва приятелски по някой минаващ

Помахва с опашка - очаква игра

Но среща единствено поглед презрителен

Среща единствено студени лица

И ляга си пак - на меко във шумата

Ослушва се, чака човека за нея

Но липсва героя на тази история

Затова днес аз пиша за нея

...........................................................................

Богатството сгушено с кристални очи

Тя вече с много любов човека неин дари!!