19 апр. 2007 г., 01:58

пазвичка

858 0 11
пазвичка





пъхни ме
в пазвичката си и ме приспи
дари ме
със уханието свое и покоя
събери ми
само нашите искри
от огърлицата на звездоброя
гали клепачи натежали
със дългите си мигли
с устни
разнежваш ме
и свидно те притискам
а ти с въздишка се унасяш
склони главицата тогава
и кротко затвори очи
дъхът ти като бебе се успокоява
в ритмичната хармония
със моя да трепти
доверие за непокътнат сън
си внушаваме с флуиди
доказваме си че понякога
потентната любов възможна е
и без хормони и нагон
...........................
когато се събудим как ще е
оставям ти да промълвиш
с възбуден и задъхан тон
желанието ни да утешиш

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Чавдар Кунчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...