19 abr 2007, 1:58

пазвичка 

  Poesía
689 0 11
пазвичка





пъхни ме
в пазвичката си и ме приспи
дари ме
със уханието свое и покоя
събери ми
само нашите искри
от огърлицата на звездоброя
гали клепачи натежали
със дългите си мигли
с устни
разнежваш ме
и свидно те притискам
а ти с въздишка се унасяш
склони главицата тогава
и кротко затвори очи
дъхът ти като бебе се успокоява
в ритмичната хармония
със моя да трепти
доверие за непокътнат сън
си внушаваме с флуиди
доказваме си че понякога
потентната любов възможна е
и без хормони и нагон
...........................
когато се събудим как ще е
оставям ти да промълвиш
с възбуден и задъхан тон
желанието ни да утешиш

© Чавдар Кунчев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??