19 abr 2007, 1:58

пазвичка

  Poesía
856 0 11
пазвичка





пъхни ме
в пазвичката си и ме приспи
дари ме
със уханието свое и покоя
събери ми
само нашите искри
от огърлицата на звездоброя
гали клепачи натежали
със дългите си мигли
с устни
разнежваш ме
и свидно те притискам
а ти с въздишка се унасяш
склони главицата тогава
и кротко затвори очи
дъхът ти като бебе се успокоява
в ритмичната хармония
със моя да трепти
доверие за непокътнат сън
си внушаваме с флуиди
доказваме си че понякога
потентната любов възможна е
и без хормони и нагон
...........................
когато се събудим как ще е
оставям ти да промълвиш
с възбуден и задъхан тон
желанието ни да утешиш

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Чавдар Кунчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...