30 нояб. 2016 г., 12:02  

Пазя те

664 2 4

Пазя те. 
От лошите ти сънища.
От мислите ти черни на прощаване.
Откъснал розата, 
свободен си от тръните.
Отивам си. 
И няма рана за забравяне.

Тиха съм. 
Приличам на усещане
за липсващ спомен, 
неопределим копнеж.
Дори и цялата да ме превземеш,
мен не виждаш. 
Знам, че няма да ме спреш.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Тошкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "няма спомен, който да ме предаде" Харесах!
  • Харесах!
  • Много е хубаво. Лирично и откровено. Браво
  • "Пазя те. От лошите ти сънища.
    От мислите ти черни на прощаване.
    Откъснал розата, ще те освободя от тръните,
    като си отида...
    Тиха съм. Гранича с неусещане.
    Няма спомен, който да ме предаде..."

    Страхотно поетично ОКО на текста. То съдържа цялата творба /попита/ в себе си. Поздравление, Надежда!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...