Пазя те.
От лошите ти сънища.
От мислите ти черни на прощаване.
Откъснал розата,
свободен си от тръните.
Отивам си.
И няма рана за забравяне.
Тиха съм.
Приличам на усещане
за липсващ спомен,
неопределим копнеж.
Дори и цялата да ме превземеш,
мен не виждаш.
Знам, че няма да ме спреш.
© Надежда Тошкова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
