Nov 30, 2016, 12:02 PM  

Пазя те

  Poetry » Love
665 2 4

Пазя те. 
От лошите ти сънища.
От мислите ти черни на прощаване.
Откъснал розата, 
свободен си от тръните.
Отивам си. 
И няма рана за забравяне.

Тиха съм. 
Приличам на усещане
за липсващ спомен, 
неопределим копнеж.
Дори и цялата да ме превземеш,
мен не виждаш. 
Знам, че няма да ме спреш.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Тошкова All rights reserved.

Comments

Comments

  • "няма спомен, който да ме предаде" Харесах!
  • Харесах!
  • Много е хубаво. Лирично и откровено. Браво
  • "Пазя те. От лошите ти сънища.
    От мислите ти черни на прощаване.
    Откъснал розата, ще те освободя от тръните,
    като си отида...
    Тиха съм. Гранича с неусещане.
    Няма спомен, който да ме предаде..."

    Страхотно поетично ОКО на текста. То съдържа цялата творба /попита/ в себе си. Поздравление, Надежда!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...