13 дек. 2011 г., 23:50

Пчелата

Поэзия » Пейзажная

1.2K 0 14

Пчелата

Несмущавани от вятър,
слънчогледи по нивята
    дремят в ням покой,
маргаритки са привели
морни до предел капели
    под товар от зной.

И могили гологлави,
и отпуснали морави
    в унес тъп чела,
и безпаметно в корони
сякаш времето се рони
    глухо. Но пчела

с огнени осморки стряска,
с рокля в тигрова окраска,
    с лъскав жълт корсет:
тук прашец, там капка близва
и партньорите капризна
    сменя си без ред.

Без сражения – победи
и трофеи някак бледи
    в мудната тълпа.
А гърбът ѝ хищнориж е.
И е топло. И мирише
    на липа. Липа...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

ananel (Нелиса)

хубава картина, и ароматна при това

2012-03-19T21:04:35+02:00
BuRn_AliVe (Александър)

Страхотна поанта. Имаш поща, между другото.

2011-12-15T23:08:47+02:00
poem_lady (Фери)

Грабна ме и препрочетох няколко пъти! Финалът е много хубав

2011-12-15T11:38:42+02:00
petertpetrov (Петър Петров)

Чета и с наслада усещам аромата на Яворовата класика.Зациклих само на:
"...сякаш времето се рони
глухо.Но пчела

с огнени осморки стряска,
...
Но това е поправимо.Както бемка на красивото лице на девойче;

2011-12-14T17:15:46+02:00
LeChevalier (Тошко)

Що пък да не ми я пишеш? Щом мислиш, че я заслужавам. Иначе си е лицемерие.

От прехласване нужда няма -- стихотворението не е написано за да се впечатлява, а за да е хубаво. И смислено.

2011-12-14T15:37:17+02:00