Пчелата
Пчелата
Несмущавани от вятър,
слънчогледи по нивята
дремят в ням покой,
маргаритки са привели
морни до предел капели
под товар от зной.
И могили гологлави,
и отпуснали морави
в унес тъп чела,
и безпаметно в корони
сякаш времето се рони
глухо. Но пчела
с огнени осморки стряска,
с рокля в тигрова окраска,
с лъскав жълт корсет:
тук прашец, там капка близва
и партньорите капризна
сменя си без ред.
Без сражения – победи
и трофеи някак бледи
в мудната тълпа.
А гърбът ѝ хищнориж е.
И е топло. И мирише
на липа. Липа...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Тошко Всички права запазени
