Пчеличката и Малък Сечко
В кошера, малката пчеличка
плахо отвори очички,
събуди се от сън.
После отиде самичка,
отвори малката вратичка,
показа главичка навън.
Видя над пчелина утихнал,
че Слънчо се е усмихнал,
под снега любопитно наднича
мъничко бяло кокиче.
Но Слънчо сбърчи чело
щом на съседното дърво,
седнал високо в клонака
засвири люто Северняка.
Чул повика отдалече
Малък Сечко се завтече
нахлупил голям калпак,
с дебел кожух от сняг,
седнал на облаци бели
с големи пухкави къдели.
Те над пчелина се спряха,
снежинки на парцали заваляха.
От тях уплашена пчеличката
затвори бързо вратичката.
Със своите мили сестрици
под юрганчето скриха главици
да спинкат всички пак
докато задуха топлият Южняк,
навън излязат всички,
запеят пойните птички,
снежко сълзици зарони,
Пролетта Малък Сечко изгони!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Никола Яндов Все права защищены
