19 нояб. 2024 г., 14:34

Печален образ 

  Поэзия » Философская
40 2 3

Трудни времена.

Трудни хора.

Не ме пожали ористта.

Налегна ме умора.

Уморих се от безпътни 

знаци.

Уморих се да угаждам

на чуждите мераци.

Сега съм глух и ням.

И за петак ще се продам.

И душата си - безсмъртната,

проиграх във бъдното.

Отново съм без дом.

Аз скитник съм печален,

като оня всеизвестен дон.

Рицар тъй многострадален.

© Живко Делчев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • И на мен ми хареса.
  • Трудно излечими са рицарските идеали.
    Сега по-лесно се живее без тях.
    Рицарите ли?!Малко взели-много дали...
    Но нима любовта е сторен грях?

    Поздравления за написаното от теб, Живко!🙏
  • "Сега съм глух и ням.
    И за петак ще се продам.
    И душата си - безсмъртната,
    проиграх във бъдното."

    Невероятно силно и парадоксално изречено. Поздравление, Живко!
Предложения
: ??:??