19.11.2024 г., 14:34

Печален образ

421 2 3

Трудни времена.

Трудни хора.

Не ме пожали ористта.

Налегна ме умора.

Уморих се от безпътни 

знаци.

Уморих се да угаждам

на чуждите мераци.

Сега съм глух и ням.

И за петак ще се продам.

И душата си - безсмъртната,

проиграх във бъдното.

Отново съм без дом.

Аз скитник съм печален,

като оня всеизвестен дон.

Рицар тъй многострадален.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Живко Делчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И на мен ми хареса.
  • Трудно излечими са рицарските идеали.
    Сега по-лесно се живее без тях.
    Рицарите ли?!Малко взели-много дали...
    Но нима любовта е сторен грях?

    Поздравления за написаното от теб, Живко!🙏
  • "Сега съм глух и ням.
    И за петак ще се продам.
    И душата си - безсмъртната,
    проиграх във бъдното."

    Невероятно силно и парадоксално изречено. Поздравление, Живко!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...