Трудни времена.
Трудни хора.
Не ме пожали ористта.
Налегна ме умора.
Уморих се от безпътни
знаци.
Уморих се да угаждам
на чуждите мераци.
Сега съм глух и ням.
И за петак ще се продам.
И душата си - безсмъртната,
проиграх във бъдното.
Отново съм без дом.
Аз скитник съм печален,
като оня всеизвестен дон.
Рицар тъй многострадален.
© Живко Делчев All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
