18 дек. 2013 г., 22:13

Печат

857 0 4

Печат

 

Горчива съм.

Целувките горчат

по кожата ми - 

бяла и студена.

Дели ни

двупосочният ни път.

Объркан си,

а аз съм

променена.

Присвити в

неприкрита 

самота,

се гледаме виновно

и се търсим

сред спомени,

изтляли в пепелта.

Целувка.

Дъх.

Съдби, преплели 

пръсти.

В очите

завали ли

черен сняг;

не стихна ли

във мрака

да те видя - 

това е моят

мъничък

печат.

Оставя ли го,

знай - 

ще си отида.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Яна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...