Dec 18, 2013, 10:13 PM

Печат

  Poetry » Love
858 0 4

Печат

 

Горчива съм.

Целувките горчат

по кожата ми - 

бяла и студена.

Дели ни

двупосочният ни път.

Объркан си,

а аз съм

променена.

Присвити в

неприкрита 

самота,

се гледаме виновно

и се търсим

сред спомени,

изтляли в пепелта.

Целувка.

Дъх.

Съдби, преплели 

пръсти.

В очите

завали ли

черен сняг;

не стихна ли

във мрака

да те видя - 

това е моят

мъничък

печат.

Оставя ли го,

знай - 

ще си отида.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Яна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...