18.12.2013 г., 22:13

Печат

856 0 4

Печат

 

Горчива съм.

Целувките горчат

по кожата ми - 

бяла и студена.

Дели ни

двупосочният ни път.

Объркан си,

а аз съм

променена.

Присвити в

неприкрита 

самота,

се гледаме виновно

и се търсим

сред спомени,

изтляли в пепелта.

Целувка.

Дъх.

Съдби, преплели 

пръсти.

В очите

завали ли

черен сняг;

не стихна ли

във мрака

да те видя - 

това е моят

мъничък

печат.

Оставя ли го,

знай - 

ще си отида.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...