Унукът ми цял ден ме пита
и проявява интерес,
макар че думите преплита,
напира да се учи днес.
Той буквичките вече учи,
въоръжен със химикал,
и драска той където случи,
от мъничък е взел и дал.
И кара всеки да му пише,
печатно или в ръкопис.
И все по буквите въздиша,
преписва ги от лист на лист.
Той кара четири години,
но иска дял от този свят...
Под мишницата е с две дини,
товари се от много млад!
Той истински на мен прилича!
И аз сам буквите открих!
Без даскал буквите засричах,
и нови светове открих...
Той има хъса, интереса,
и мисля туй, че е добре.
И лесно ще се справи с стреса,
в науката да заоре.
За него вече съм спокоен,
той иска да върви напред,
да стане гражданин достоен,
нещата му да са наред!
© Христо Славов Все права защищены