Пеещите раковини
Отплуваха фрегатите на младостта
и този остров есенно помръкна.
Изсвирена е одата на радостта,
оркестърът на кея млъкна...
Случайни звуци и случаен смях
и после пак е страшно тихо.
И не достигат пламъци за грях,
теченията всичко потушиха.
Дори и пеещите раковини,
запомнили за вечно песента,
заспаха в пясъка до догодина,
за да сънуват пролетта...
А островът... е само остров,
край който залезът потъва бавно.
И изгревът... красив е просто,
а слънцето разделя се по равно.
Ще се събудят утре раковините
и ще е жив и огласен брегът!
И нищо, че нанизват се годините,
и нищо, че заключва се кръга!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Рада Димова Все права защищены
