Пеещите раковини
Отплуваха фрегатите на младостта
и този остров есенно помръкна.
Изсвирена е одата на радостта,
оркестърът на кея млъкна...
Случайни звуци и случаен смях
и после пак е страшно тихо.
И не достигат пламъци за грях,
теченията всичко потушиха.
Дори и пеещите раковини,
запомнили за вечно песента,
заспаха в пясъка до догодина,
за да сънуват пролетта...
А островът... е само остров,
край който залезът потъва бавно.
И изгревът... красив е просто,
а слънцето разделя се по равно.
Ще се събудят утре раковините
и ще е жив и огласен брегът!
И нищо, че нанизват се годините,
и нищо, че заключва се кръга!
© Рада Димова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Хем, леко тъжно, хем, оптимистично ми звучиш, Ради! Браво за този стих!
-
Нежни стихове, красиви образи - а такова силно обобщение за живота и света!Поздрави!
-
Привет, Раде! Позамотах се насам-натам и аха-аха да пропусна това хубавкото, което си сътворила.
Така е, Раде, един цикъл се затваря и е малко тъжно, когато касае нас, но друг е в своето начало. Безжалостен, но и съвсем нормален кръговрат. Някой ще ни повтаря там, на острова. Друг ще повтаря него. Островът ще живее, ще има глъч, веселие, любов. Нашите деца, внуци ще бъдат част от тях. Това е хубаво, не, прекрасно е, и донякъде би трябвало да изкупи тъгата ни. -
Какво ли може да значи съвместна стихосбирка? Нямам нищо против експериментите в литературата!
-
Благодаря на всички, прочели и взели отношение. Пеещи раковини ще има и след нас, но е добре, докато можем да ги чуваме, да ги слушаме с любов!
-
"И не достигат пламъци за грях
............
Ще се събудят утре раковините
и ще е жив и огласен брегът!"
Оптимистично!
Честита Първа пролет! -
Аплодисменти!
-
Фрегатата на дивата ни радост
разгръща океана като том огромен
с поетична проза.
Всяко от платната й е бременно с очакване,
а бащата – този синеок, немирен вятър,
размятал къдрите си като юноша,
притиснал до сърцето си ожулена китара,
повежда я към Острова на позабравените чувства…
С удоволствие прочетох! -
Любими са ми морето, пясъка, раковините
та с удоволствие там ще се заровя да търся любовта , променила се през годините... -
С Елица! С годините всичко се променя, но любовта я има-,
в друга форма, отдадена на друг живот! Харесах! -
Много красиво стихотворение.
-
"И не достигат пламъци за грях"!
Цялата болка идва от тези липси май...
Емоция и мисъл - в едно.
Чудесно е, Рада! -
Прекрасен финал на поетичната ми вечер, Рада! По-хубаво от това...
здраве му кажи! Поздравявам те и лека нощ! -
"Отплуваха фрегатите на младостта
и този остров есенно помръкна.
Изсвирена е одата на радостта,
оркестърът на кея млъкна..."Много красиво, истинско и малко тъжно,но след тишината следва шум и радост. Редуват се сезени след сезони...Дано със тях и радост се донася!
Поздрав от мен, Рада и спокойна вечер! -
Красиво пишеш, Рада!
-
Кръгът се заключва безпощадно заедно с изкуствените челюсти, когато времето им настъпи. Затова всеки да си пази зорко зъбите.
Хубаво стихотворение, Рада, в познатия ти стил - балансиращ между емоция и мисъл.
Поздравление!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
наслада за душата... и моите аплодисменти
за теб, Рада..