26 июн. 2012 г., 09:53

Пейзаж на една липса

Поэзия » Любовная

2.3K 2 57

С тишина се загръщам в студените нощи,
ти до мене заспиваш безмълвен.
Аз наум си рисувам все още и още
шарен свят, със надежди изпълнен.

Под небцето хининово някак горчи
тази липса, с която живеем.
Само спомен са вече онези очи,
във които светулки се смеят.

Настоящето драска зениците влажни
и реки пълноводни потичат.
С тишина се загръщам, сънувам пейзажи
от света, в който пак се обичаме.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Джуджи, възхитена съм от талантливото ти перо! Чета го вече няколко пъти и винаги намирам какво да допълни удоволствието ми! Браво!!!

2012-10-17T12:13:07+03:00
djudjii (Жанет Велкова)

Всеки един коментар е оставил следа в сърцето ми.
Благодаря много на всички, поспрели тук!

2012-08-24T12:19:43+03:00
Kalinski (Калински)

Определено няма липса на емоции и красиво подредени думи!Леко тъжно,но именно това го прави така въздействащо и близко до читателя!

2012-08-24T11:26:19+03:00
Rali23 (Ралица)

Много красива изработка на стиховете! Поздрави от сърце!

2012-08-15T15:19:38+03:00
M1234567891 (Миночка Митева)

Човек се ражда сам и сам умира,а с другите се научава да живее.Но е хубаво когато рисуваме в мислите си онези пейзажи,които поддържат жив живота.Чудесно си го казала!Поздрав!

2012-08-15T12:50:24+03:00