С тишина се загръщам в студените нощи,
ти до мене заспиваш безмълвен.
Аз наум си рисувам все още и още
шарен свят, със надежди изпълнен.
Под небцето хининово някак горчи
тази липса, с която живеем.
Само спомен са вече онези очи,
във които светулки се смеят.
Настоящето драска зениците влажни
и реки пълноводни потичат.
С тишина се загръщам, сънувам пейзажи
от света, в който пак се обичаме.
© Жанет Велкова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
