7 февр. 2010 г., 11:57

Пейзаж на самотата

1.3K 0 1

Необятно поле,

където никой не иска да сее или сподели.

Дрехи,

които никой не иска да облича.

Огледало,

където всеки иска себе си да види,

но само едно лице се отразява.

Лице с невидима усмихната маска.

Опитваш се и името ми да отгатнеш:

Ан, Мери, Джоан или Грейс.

Опитваш се да ме поставиш в рамка.

Но без успех.

Счупено огледало. Усмихнато лице.

Поток, търсещ своето море.

Поток от мисли, пресъхващ, искащ да изчезне.

Единственото море за него е

море, чийто води никога няма да бъдат изплакани.

А ти си мислиш, че тук няма нито болка, нито страх.

Тъмно небе.

Небе с тъмни облаци,

които никога няма дъжд да пуснат.

Цвете,

мъчещо се в пустинните пясъци да порасте.

Вещица

без магия в своите ръце,

която никога няма от това да се оплаче.

Дърво

на самотата, което расте твърде бързо

и за съжаление твърде голямо,

и което прави тази сянка широка,

където тя е застанала.

Тишина във целия този шум,

която сякаш я погубва.

Когато всички други мислят,

че гласът ù тях убива.

А те просто не разбират.

Загубени любов, магия и надежда.

Това не беше изборът ù на живот.

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виола Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Произведенията ти имат много потенциал!Талантлива си,обърни внимание на словореда.Поезията изисква рима,по-добра си мисля в прозата,но това си е мое мнение и не искам да те обвързва по какъвто и да било начин.Разгърни таланта си,позволи му той да избере посоката!УСПЕХ !!!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...