24 авг. 2010 г., 20:07

Pеквием за душата... 

  Поэзия » Другая
5.0 / 6
794 0 3
Изумена съм от грозотата.
В далечна планета се ражда живот!
Вчера ли беше, вчера ли беше!
Не, не, приятели, това не е въпрос.
Наранена съм от нищетата.
Низък може да бъде светът...
Камбаната бие - реквием за душата.
Жалко - присъствам на своята смърт.
Отвътре разглеждам - шест са дъските.
Всяка скована отлично - роботи!
По два пирона, впити в ъглите.
За мършата дебнат диви койоти. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николина Милева Все права защищены

Предложения
  • Один приходит, другой уходит, мир меняется в лицо, один теряет, другой находит, и закрывается кольцо...
  • Ни дня, ни дна, а только середина. А я одна – ах, ты, скотина! /ночные пессимистично-оптимистичные р...
  • Бомбовозы, пилоты - страна смотрит на нас. Обороты - до взлетных. Мы взлетаем сейчас. Быют зенитки. ...

Ещё произведения »