velikataniki (Николина Милева)
208 6868
24.08.2010 г., 20:07 ч.

Pеквием за душата... 

  Поезия » Друга
759 0 3
Изумена съм от грозотата.
В далечна планета се ражда живот!
Вчера ли беше, вчера ли беше!
Не, не, приятели, това не е въпрос.
Наранена съм от нищетата.
Низък може да бъде светът...
Камбаната бие - реквием за душата.
Жалко - присъствам на своята смърт.
Отвътре разглеждам - шест са дъските.
Всяка скована отлично - роботи!
По два пирона, впити в ъглите.
За мършата дебнат диви койоти.
Спускат ме, мамо, с дебели въжета,
a в ковчега се ражда живот.
Във непозната далечна планета!
Да, приятели, това е моят зов!
Сепнато бия дъските на кивота.
Жадна съм, мамо, за мили слова.
Гледам, будна съм - погребение,
a те ме зариват отгоре с пръста.
Хвърлят по мен с топки от кал.
Мъртва съм, мамо, протегни ръка!
Целят сърцето ми без срам и жал.
Погребват ме, мамо, с жива душа.

01.08.10

© Николина Милева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??