16 янв. 2015 г., 21:30

Пелинова отвара в зениците 

  Поэзия » Другая
708 0 11

Докато си меря думите
и им режа езиците
пелинова отвара капе
в дълбокото на зениците.
Сянката ми хуква -
дири спасение.
А, слънцето-присмехулник
я милва с лъчи
и безумно се смее.

 

© Лъки Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • !!!
  • Еха! Право в десятката!
    Моите почитания за майсторството ти, Лъки!
  • Благодаря за прочита и коментарите на всички!
    Радвам се, че краткостишията ми намират отклик и са разбрани точно от автори, чието творчество ме респектира! Лично за мен това е много висока оценка.
    Благодаря ви, приятели!
  • Думите - в редички като снопи,
    прилежно подредени и нарязани,
    но влиза някоя на Слънцето в окото
    и той по всички с огънче белязва...
  • Кратко и ясно.Харесвам.
  • Хеле ако е пелина на братя Вичеви от Осмар, мале, мале!
  • Позитивно и хубаво стихче!
  • Оригинално и образно!
  • Като "Полет над кукувиче гнездо" е този текст. Такова настроение ми създаде чрез маркера на безумно смеещото се "слънце-присмехулник" и сянката полудяваща от невъзможността да избяга от "милващите му лъчи".

    Чудесна миниатюра си сътворила, Лъвице, подготвена от точно намерените встъпителни 4 реда!
  • Различно е.
    А дъжд в очите има ли?
  • Въпреки пелина, стихчето ти не горчи! Напротив!
Предложения
: ??:??