16.01.2015 г., 21:30

Пелинова отвара в зениците

1.2K 0 11

Докато си меря думите
и им режа езиците
пелинова отвара капе
в дълбокото на зениците.
Сянката ми хуква -
дири спасение.
А, слънцето-присмехулник
я милва с лъчи
и безумно се смее.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лъки Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • !!!
  • Еха! Право в десятката!
    Моите почитания за майсторството ти, Лъки!
  • Благодаря за прочита и коментарите на всички!
    Радвам се, че краткостишията ми намират отклик и са разбрани точно от автори, чието творчество ме респектира! Лично за мен това е много висока оценка.
    Благодаря ви, приятели!
  • Думите - в редички като снопи,
    прилежно подредени и нарязани,
    но влиза някоя на Слънцето в окото
    и той по всички с огънче белязва...
  • Кратко и ясно.Харесвам.

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....