12 окт. 2012 г., 12:25

Пенсионерска

857 1 6

ПЕНСИОНЕРСКА

 

Кофичка мляко, пет яйца и хляб.

Днес даже мога малко да отпусна:

половинка сирене, един домат...

Човек съм – и на мене ми се кусва...

 

Лимитът толкоз е: лекарства, ток...

и бол от харчове – студена зима

пак парното да плащам иде срок

а до пенсията – колко още има!...

 

Май не ще мога всичко да платя –

от телефона днес ще се откажа.

Кога ли ще се пукне пролетта –

с по-малко харч и аз да се облажа?

 

Ех, трудно е, но пък съм на крака,

съседът вече два инфаркта кара,

колега си отиде ей-така –

приседнал там и... повече не станал...

 

Но най е тъжно вечер – сам съм все

пред телевизора, с одеал загърнат.

Заминаха децата на гурбет

и няма с кой – две думи да обърна...

 

А толкова години ден след ден

работил съм най-честно и по мъжки

и плащал съм си, както му е ред,

осигуровки там и всякакви удръжки...

 

Властта се сменя с всеки нов сезон

а пенсиите са все-тъй мизерни...

Кажете ми тогаз: във кой закон

е писано, че трябва да сме бедни?         

 

Кофичка мляко... три яйца... и хляб.

Поскъпнаха яйцата европейски!

Душат ни всякак, ала сме ербап

и куцаме по своя път житейски...

 

                                   март 2012

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Ганев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • прочетох с тъга и горчивина в душата...
    силно и за жалост...истинско...
  • Хубаво написано,но в този объркан и измъчен живот за съжаление не само пенсионерите живеем така ,но всички.Жалко за нашия трудов но измъчен от несгоди народ.Чудя се кога този свят ще се оправи?От сърце Ви желая здраве и успех!
  • Много тъжна и горчива истина..., съвсем точно и актуално..., това са идеалистите - чистите...!!!
    "А толкова години ден след ден
    работил съм най-честно и по мъжки
    и плащал съм си, както му е ред,
    осигуровки там и всякакви удръжки..."
  • ЧОВЕШКО И ИЗСТРАДАНО!
    ПОЗДРАВЛЕНИЯ!
  • Браво!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...