ПЕНСИОНЕРСКА
Кофичка мляко, пет яйца и хляб.
Днес даже мога малко да отпусна:
половинка сирене, един домат...
Човек съм – и на мене ми се кусва...
Лимитът толкоз е: лекарства, ток...
и бол от харчове – студена зима
пак парното да плащам иде срок
а до пенсията – колко още има!...
Май не ще мога всичко да платя –
от телефона днес ще се откажа.
Кога ли ще се пукне пролетта –
с по-малко харч и аз да се облажа?
Ех, трудно е, но пък съм на крака,
съседът вече два инфаркта кара,
колега си отиде ей-така –
приседнал там и... повече не станал...
Но най е тъжно вечер – сам съм все
пред телевизора, с одеал загърнат.
Заминаха децата на гурбет
и няма с кой – две думи да обърна...
А толкова години ден след ден
работил съм най-честно и по мъжки
и плащал съм си, както му е ред,
осигуровки там и всякакви удръжки...
Властта се сменя с всеки нов сезон
а пенсиите са все-тъй мизерни...
Кажете ми тогаз: във кой закон
е писано, че трябва да сме бедни?
Кофичка мляко... три яйца... и хляб.
Поскъпнаха яйцата европейски!
Душат ни всякак, ала сме ербап
и куцаме по своя път житейски...
март 2012
© Димитър Ганев Всички права запазени
силно и за жалост...истинско...