18 сент. 2012 г., 09:58

Пенсионерско

546 1 1

 

Изхвърлиха ме на боклука.
Нима съм вече непотребен!?
Отритнаха човек от тука!
И го направиха с "молебен"!

Такъв съм аз от две години...
А можех аз да съм полезен!
Пращя дори от дух и сили,
а и по детски съм изплезен!

Аз мога тежести да влача,
защото аз съм мотивиран
и с първенците да закрача,
а аз изкуствено съм спиран!

Сега стоя във "трета глуха",
захвърлян нейде в Обществото...
"След шейсете, той да го духа!
Той  да си седне, да си кротне!

От туй, че тъй съм изостовен,
аз винаги ще се нервирам!
Но аз не съм във дупе правен...
Аз изход винаги намирам!

И днеска истински работя!
Не съм се пльоснал, изоставен!
На този Свят, аз се кикотя
и глупостите ме прославям!
   1996г.София

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...