Искри от вода,
между облаци мост,
земя от тъма,
по-корава от кост.
От земя океан,
приютил мекота
и създал живина,
странни риби събрал.
Планина от гори,
оседлала мъгла,
полетяла в зори
и превзела света.
Ураган онемял,
от вулкан светлина
изградил крепостта
на владетел голям.
Полетял прероден
дух със чиста душа,
от живот осветен
бил щастлив във света.
© Людмил Стоянов Все права защищены