Искри от вода,
между облаци мост,
земя от тъма,
по-корава от кост.
От земя океан,
приютил мекота
и създал живина,
странни риби събрал.
Планина от гори,
оседлала мъгла,
полетяла в зори
и превзела света.
Ураган онемял,
от вулкан светлина
изградил крепостта
на владетел голям.
Полетял прероден
дух със чиста душа,
от живот осветен
бил щастлив във света.
© Людмил Стоянов All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Поздрав и на теб