Искри от вода,
между облаци мост,
земя от тъма,
по-корава от кост.
От земя океан,
приютил мекота
и създал живина,
странни риби събрал.
Планина от гори,
оседлала мъгла,
полетяла в зори
и превзела света.
Ураган онемял,
от вулкан светлина
изградил крепостта
на владетел голям.
Полетял прероден
дух със чиста душа,
от живот осветен
бил щастлив във света.
© Людмил Стоянов All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Поздрав и на теб