Искри от вода,
между облаци мост,
земя от тъма,
по-корава от кост.
От земя океан,
приютил мекота
и създал живина,
странни риби събрал.
Планина от гори,
оседлала мъгла,
полетяла в зори
и превзела света.
Ураган онемял,
от вулкан светлина
изградил крепостта
на владетел голям.
Полетял прероден
дух със чиста душа,
от живот осветен
бил щастлив във света.
© Людмил Стоянов All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Поздрав и на теб