Искри от вода,
между облаци мост,
земя от тъма,
по-корава от кост.
От земя океан,
приютил мекота
и създал живина,
странни риби събрал.
Планина от гори,
оседлала мъгла,
полетяла в зори
и превзела света.
Ураган онемял,
от вулкан светлина
изградил крепостта
на владетел голям.
Полетял прероден
дух със чиста душа,
от живот осветен
бил щастлив във света.
© Людмил Стоянов All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Поздрав и на теб