5 июн. 2006 г., 07:32

Пепел 

  Поэзия
1270 1 5

Искам да заплача,
но вече няма сълзи,
има само пепел,
от загубени мечти...

Усмивката вехне,
красотата умира, 
зад сълзи от пепел
се скрива...

Душа в пепелта,
мята се ранена,
последен зов,
да бъде възродена...

Иска да е феникс,
а не пустиня,
и в пепелни сълзи,
пак да се дави и умира...

И грешка може би е това,
че исках като феникс да летя...
Защото пепел от сълзи,
пак прегръща тъжните криле...

© Деница Тодорова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??