Искам да заплача,
но вече няма сълзи,
има само пепел,
от загубени мечти...
Усмивката вехне,
красотата умира,
зад сълзи от пепел
се скрива...
Душа в пепелта,
мята се ранена,
последен зов,
да бъде възродена...
Иска да е феникс,
а не пустиня,
и в пепелни сълзи,
пак да се дави и умира...
И грешка може би е това,
че исках като феникс да летя...
Защото пепел от сълзи,
пак прегръща тъжните криле...
© Деница Тодорова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
