Ще пусна дълги, страшни нокти,

допуснах грубо да те нараня.

В сърцето ще ги впия с вопли,

лицето си със тях ще одера!

Крака подлагам, грехове събули

върху релси мръсни.

Езикът дръзнал всуе да те хули

ще изтръгна с пръсти!

Нощем от кошмари ще се будя,

защото счупих твойто нежно цвете.

Във море – сълзи ще се изгубя

и слънце ще разбия в бреговете!

Смехът ти и красивите мечти

не ги пожалих, не спасих.

Душата ми бездънно страда,

че убих!