23.05.2017 г., 11:04

Пепел

1.2K 2 0

Ще пусна дълги, страшни нокти,

допуснах грубо да те нараня.

В сърцето ще ги впия с вопли,

лицето си със тях ще одера!

 

Крака подлагам, грехове събули

върху релси мръсни.

Езикът дръзнал всуе да те хули

ще изтръгна с пръсти!

 

Нощем от кошмари ще се будя,

защото счупих твойто нежно цвете.

Във море – сълзи ще се изгубя

и слънце ще разбия в бреговете!

 

Смехът ти и красивите мечти

не ги пожалих, не спасих.

Душата ми бездънно страда,

че убих!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Димитров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...