Ще пусна дълги, страшни нокти,
допуснах грубо да те нараня.
В сърцето ще ги впия с вопли,
лицето си със тях ще одера!
Крака подлагам, грехове събули
върху релси мръсни.
Езикът дръзнал всуе да те хули
ще изтръгна с пръсти!
Нощем от кошмари ще се будя,
защото счупих твойто нежно цвете.
Във море – сълзи ще се изгубя
и слънце ще разбия в бреговете!
Смехът ти и красивите мечти
не ги пожалих, не спасих.
Душата ми бездънно страда,
че убих!
© Иван Димитров All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
