Пепел
Като камшичен удар
в мен се завъртя,
изсвистя покрай ушите ми
цигара,
докосна тънко
моята душа,
побърза да си тръгнеш...
за награда.
Изниза връзките на
рокля от сатен
остави ме
по-гола от росата
и с поглед,
най-ехидно вцепенен,
чакаше във ъгъла,
на тъмно да заплача.
Като актриса
в глухонямо кино,
огъвах се
под мрачното надмощие
дъждът се лееше над улици
проливно,
сбогувах се със разпокъсаното
щастие...
***
Накрая с пръсти
ледено зловещи
безчувствено купчината
от прах събра̀
разрови я,
беляза я дълбоко
остави в нея
своя автограф!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Весела Маркова Все права защищены
