Nov 30, 2018, 9:36 AM

Пепел 

  Poetry » Other
614 4 6

Като камшичен удар

в мен се завъртя,

изсвистя покрай ушите ми

цигара, 

докосна тънко

моята душа, 

побърза да си тръгнеш...

за награда.

Изниза връзките на

рокля от сатен 

остави ме

по-гола от росата

и с поглед,

най-ехидно вцепенен,

чакаше във ъгъла,

на тъмно да заплача.

Като актриса

в глухонямо кино,

огъвах се

под мрачното надмощие

дъждът се лееше над улици

проливно, 

сбогувах се със разпокъсаното

щастие...

***

 

Накрая с пръсти

ледено зловещи

безчувствено купчината

от прах събра̀

разрови я,

беляза я дълбоко

остави в нея

своя автограф!

© Весела Маркова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??