1 нояб. 2020 г., 21:58

Пепел 

  Поэзия » Любовная
223 1 2

Зарови ме дълбоко във пръстта,

не останах ничий спомен, незабравим.

Излекувал сърцето си в скръбта,

забрави как бе единствен, мой любим.

 

Останките захвърли на боклука,

заедно с парчетата разбито сърце..

А аз не взех си никаква поука

и отново тичах към твоите ръце..

 

Не ще чуеш думичка да кажа за това,

но мракът вече е мой владетел..

Не съм поет, но пиша за душа - слова,

че сърцето ми превърна в пепел.

© К. Г Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??