1 nov 2020, 21:58

Пепел

533 1 2

Зарови ме дълбоко във пръстта,

не останах ничий спомен, незабравим.

Излекувал сърцето си в скръбта,

забрави как бе единствен, мой любим.

 

Останките захвърли на боклука,

заедно с парчетата разбито сърце..

А аз не взех си никаква поука

и отново тичах към твоите ръце..

 

Не ще чуеш думичка да кажа за това,

но мракът вече е мой владетел..

Не съм поет, но пиша за душа - слова,

че сърцето ми превърна в пепел.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© К. Г Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...