1.11.2020 г., 21:58 ч.

Пепел 

  Поезия » Любовна
222 1 2

Зарови ме дълбоко във пръстта,

не останах ничий спомен, незабравим.

Излекувал сърцето си в скръбта,

забрави как бе единствен, мой любим.

 

Останките захвърли на боклука,

заедно с парчетата разбито сърце..

А аз не взех си никаква поука

и отново тичах към твоите ръце..

 

Не ще чуеш думичка да кажа за това,

но мракът вече е мой владетел..

Не съм поет, но пиша за душа - слова,

че сърцето ми превърна в пепел.

© К. Г Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??