2 сент. 2019 г., 00:42

Пепел от рози

1K 1 0

В тази тиха,тъмна нощ

любовта все тъй силно пламти.

И сякаш пронизват ме с нож

в сърцето прехвърчат искри.

Навярно подсказват ми нещо

навярно ослепях завчас.

Чувство в гърдите-горещо,

очите ми гледат в заглас.

Всичко навред е вълшебно

всичко е голям сбъднат сън.

Любовта е нещо свещено

породена от злокобен трън!

Рози превръща във пепел,

останки от някогашното сега.

Попадам в образа на зрител

незнайна е тайната на моята съдба!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© alana Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...