Пепел от рози

В тази тиха,тъмна нощ

любовта все тъй силно пламти.

И сякаш пронизват ме с нож

в сърцето прехвърчат искри.

Навярно подсказват ми нещо

навярно ослепях завчас.

Чувство в гърдите-горещо,

очите ми гледат в заглас.

Всичко навред е вълшебно

всичко е голям сбъднат сън.

Любовта е нещо свещено

породена от злокобен трън!

Рози превръща във пепел,

останки от някогашното сега.

Попадам в образа на зрител

незнайна е тайната на моята съдба!