6 дек. 2008 г., 21:03

Пеперуда

922 0 0
Летейки плавно в небето,
красотата достигна земния праг
и падна от там без почести
в ковчега на жълтия свят.

Защо полетя нагоре към рая?
Защото няма окови за нея.
Правдиво загина обаче накрая
в устрема си там да живее.

Крилата и тялото вечни
да бъдат и бог да ги пази отгоре,
те не могат ръката да смажат,
защото тя е на Онзи покорен.

Така че всеки устрем „нагоре”
в падение жалко ще тлее.
Дори светът рая да стигне,
ще падне глухо, без да успее.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стефан Желязков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...