18 июн. 2017 г., 03:18

Пеперуда

555 0 0

ПЕПЕРУДА

 

 

Днес на кой ли бог да се помоля,

окрилен съм с мислени крила

И зная – сам съм в свойта воля,

затуй вечно ще мечтая да летя.

 

Промяна все у другото се търси,

а неизменното е вътрешния глас,

но той сълзите никога не бърше –

учи ни добро да сме в самите нас.

 

Утре пак сред шум ще съм умислен,

но не желая с мен да бъдеш друга;

аз като дете оставам същ и искрен,

ала разбрах – ти си мойта пеперуда.

 

Далеч оттук двама ни ще отнеса

и надмогнал всичко тленно сам,

в душата твоя, подарила обичта,

ще потуша изпепеляващия плам.

 

А докато с тяло и сърце съм клет,

ще копнея за единствена любов

и винаги в нощта ще чакам теб –

по средата на небесния покров!

 

 

16.IX.2011
Камен Тодоров ©

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Камен Тодоров Все права защищены

За мултимедийна визуализация, моля отворете: www.vbox7.com/play:3979a8e515

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...