Бе малка гъсеничка, сива на цвят,
най-скромна от всички в гората бе тя.
Дървото й родно бе нейният свят
с най-вкусните, свежи листа.
И може би точно, защото мълчеше,
със никой не влизаше никога в спор,
а само по клоните бавно пълзеше
под синия, но тъй далечен простор,
на нея се смееха не само птиците,
а даже и мравките, забързани вечно.
Надсмиваха й се дори и мушиците,
че всяко листо е за нея далечно... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Жабата изпаднала в заблуда,
решила че е красива пеперуда,
на всички казвала, че е принцеса
с талант голям... на поетеса...
Така говорила (по-точно, квакала) ...