Пеперудено красиво
Бе малка гъсеничка, сива на цвят,
най-скромна от всички в гората бе тя.
Дървото й родно бе нейният свят
с най-вкусните, свежи листа.
И може би точно, защото мълчеше,
със никой не влизаше никога в спор,
а само по клоните бавно пълзеше
под синия, но тъй далечен простор,
на нея се смееха не само птиците,
а даже и мравките, забързани вечно.
Надсмиваха й се дори и мушиците,
че всяко листо е за нея далечно...
Тя нищо не казваше, сълзичките криеше,
а вечер звездичките в съня си броеше.
Във своите сънища до тях лесно стигаше,
защото... летеше, летеше, летеше...
И пееше песни във тяхна прослава,
а те я прегръщаха усмихнати, ведри.
Сълзички от щастие ронеше тя тогава
от очите си, на емоции щедри.
А с новото утро, пак подигравки,
пак всеки я сочеше, как бавно пълзи.
И чуваше думи, и грозни, и жалки,
и криеше своите тъжни очи.
Но ето... веднъж се унесе във сън...
И имаше чувството, че спи векове...
Усещаше само, че нейде отвън
изтичат порой, порой часове.
Събуди се слаба, учудена, лека,
с усещането, че е станало чудо...
Тогава съгледа към небето пътека
и без да му мисли... излетя пеперуда...
И в този миг замръзна гората -
отвсякъде чу се звук на възхита.
Събрала във себе си сякаш дъгата
наслада доставяща безкрай за очите,
сред облаците летеше красавица,
каквато никой не беше виждал.
Свободата във полета и нямаше граница,
на всички прекрасно, сякаш бе идеал.
А тя се разсмя, над облаците се вдигна,
където звездите я чакаха тихи.
Запя за доброто щом до тях стигна,
а аз пък историята... разказах във стиха...
12.11.2020.
Георги Каменов
Вдъхновението ми е коментарът на limeruna (Йоана) към стихчето ми "" Талантливата " жаба".
Благодаря от сърце на Йоана за него!
© Георги Каменов All rights reserved.
