Пеперуди
Пеперуди пъстрокрили с мънички крила,
сякаш анггели небесни
дошли са на реката за глътчица вода.
Пърхат неуморно с крила
и, разтворили крехки ветрила,
в миг отлитат на ята,
и като приказна дъга
извисяват се високо над света.
И видели красотата,
спират се за миг децата,
после с радост следват лудешкият им бяг
с мечтата да си хванат някоя от тях!
А те не спират да летят - ни ден, ни нощ
и като малките светулки летят дори и през нощта,
търсещи малко нежност, топлина.
Летят устремено към потока от светлина,
но често пагубна за тях е тя!
И полетели в последния си полет,
падат те с изгорени криле,
още миг конвулсии последни
и настъпва вечния покой.
Но с тях животът и светът не свършват,
ще минат дни, седмици дори
и поколение ново ще се роди.
По треви и листа ще запълзи
и много скоро и то ще полети.
И отново ще има облаци от красота
на млади пеперуди, летящи на ята.
Отново след тях рояк деца ще тичат,
защото с багрите си те ги привличат!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Славка Григорова Все права защищены
