Пеперуди

27 нояб. 2008 г., 12:00

Поэзия » Пейзажная

669 0 2

Пеперуди пъстрокрили с мънички крила,

сякаш анггели небесни

дошли са на реката за глътчица вода.

Пърхат неуморно с крила

и, разтворили крехки ветрила,

в миг отлитат на ята,

и като приказна дъга

извисяват се високо над света.

И видели красотата,

спират се за миг децата,

после с радост следват лудешкият им бяг

с мечтата да си хванат някоя от тях!

А те не спират да летят - ни ден, ни нощ

и като малките светулки летят дори и през нощта,

търсещи малко нежност, топлина.

Летят устремено към потока от светлина,

но често пагубна за тях е тя!

И полетели в последния си полет,

падат те с изгорени криле,

още миг конвулсии последни

и настъпва вечния покой.

Но с тях животът и светът не свършват,

ще минат дни, седмици дори

и поколение ново ще се роди.

По треви и листа ще запълзи

и много скоро и то ще полети.

И отново ще има облаци от красота

на млади пеперуди, летящи на ята.

Отново след тях рояк деца ще тичат,

защото с багрите си те ги привличат!