Пеперуди
ПЕПЕРУДИ
Докоснах те и слях се със съня ти -
две пеперуди пазеха от сняг.
Черешите отсреща се разсмяха
и се разтвори цъфналият мак.
Задъхани от хиляди въпроси,
очите ни посрещаха вини.
И сякаш в спомените дългокоси
едно дете опитва да върви.
Това бях аз или пък ти - отдавна.
Сега поспи, нощта е топъл дом.
Звездите раждат се в небето бавно,
докато се превърнат във милион.
И ние дишаме в съня ти чуден,
прегърнати под любопитната луна.
Знам, не желаеш да се будим,
какво пък - нека спим така...
02.08.2007г.
Бояна
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ивайло Цанов Все права защищены
