Per aspera ad astra*

17 окт. 2012 г., 09:27

Поэзия » Другая

495 0 1

Падайки пред тебе на колене,
ще ти кажа: „Искаш ли звезда,
озарила близката Вселена,
за подарък?” Ти ще кажеш: „Да!”

Щраквайки небрежно със запалка,
с жест ще ти предложа аз цигара,
след което своята совалка
ще изкарам бързо от хангара.

Ще ти кажа: „Звездната карета
те очаква!” - и през милиони
километри, и през вековете,
въпреки физичните закони

ще прескочим. Сред метеоритни
дъждове, свръхнови и пулсари
ще се носим. С твърде любопитни
НЛО, с убийствени квазари

ще се борим. Ала сред Всемира
ще достигнем твоята звезда,
след което плавно ще паркирам
звездолета на планета. „Да! –

ще ти кажа – Ето я звездата!
Тя е твоя!” След което трапа
плавно ще сваля. Ала когато
стъпиш върху нея, дросел-клапи

рязко ще форсирам. Звездолета,
тръпнейки като пришпорен кон,
бързо ще изчезне във небето.
А пък аз, в пилотския салон

навигационните задачи
поверил на компа, ще добавя,
пийвайки си скоч: „Намерих начин
от жена си как да се избавя!”

*През тръни към звездите

Per aspera ad astra*

Свързани произведения

Комментарии

Предложения